вторник, 20 февруари 2018 г.

Зимен ябълков сладкиш (кекс)

          Имате ли останали презрели ябълки във фруктиерата - с кафеви петънца и вече мека, наранена кора? Омръзна ли ви да ги белите и хапвате самостоятелно? На мен понякога ми се иска нещо калорично и с аромат на зима. А какво по хубаво от комбинацията ябълка с канела в тези студени дни?
          Толкова спонтанно дойде идеята за този импровизиран сладкиш. Видях снимка бегло в групата "Домашни вкусотии" и без да търся рецепти в интернет какво изобщо съдържа, просто я сглобих за минута в главата си със съставките от блата за торта, който правих за Коледа. А наличието на килограм омекнали ябълки, съвсем наклони везната. Ако пък ви кажа, че за седмица го приготвих 3 пъти и изчезваше за ден, ще запретнете ръкави веднага. :)


          Сигурна съм че в шкафа на почти всяка домакиня, има всички необходими съставки.

                             Нужни са ви само   4 яйца,  
                                                   около 300 гр захар
                                                              350 гр брашно
                                                              200 мл олио
                                                              3 ябълки или 500 гр настъргани
                                                              1 бакпулвер
                                                              1 ванилия
                                                              кората и сока на 1 лимон/портокал
                                                          
                За средноголяма правоъгълна тавичка, ви трябват около 3 ябълки или грубо 500 гр настъргани. Поръсвам ги с малко канела, и изстисквам половин лимон/портокал. Ползвам от хлебните червени ябълки. Много са сладки и ароматни! Останалите продукти можете да промените малко, в зависимост от това колко сладък (захар), сочен (олио) и пухкав (брашно) искате да е.


            Нямам хубави снимки на останалите 2 версии, които направих, но тази (втората) наподобява по-скоро пита, заради по-обилното количество пълнеж. :) Първия път ми се стори повече и намалих, та тестото го пое и не се усещаше много и се получи като пандишпан.


        На третото правене реших да сложа в горната част останалото количество ябълки и стана супер сочен. Намерих и ситно натрошени орехи в шкафа, та поръсих с тях отгоре. Чуден беше и с тях!



           Процеса на бъркане сигурно ви е ясен. Включвате фурната на 200 градуса. Разбивате яйцата със захарта до пухкав сняг или докато не се разтопят кристалчетата. Дали ще е с тел или миксер, няма значение. Винаги се получава. Прибавяте олиото и сока на лимона/портокал заедно с настърганата кора. Ако нямате, не се тревожете. Може и без тях, просто придават хубав аромат. Смесените в купа брашно с бакпулвера и ванилията, добавяте постепенно към течната смес и обърквате до получаването на гъсто, подобно на кексово тесто. Трябва да е малко по-стегнато, но все пак да успеете да го изсипете от съда в тавата.


          Аз изсипвам първо половината смес, поръсвам обилно от настърганите ябълки и слагам за 10-15 минути във фурната. Пека без вентилатор, защото съм с доста силна фурна. Ако вашата печка е от по-старите и може да пече само с вентилатор, няма да имате проблеми. Първия и третия път пекох в такава, получи се страхотен! След което изваждам и заливам с останалото тесто. Намалям на 180 градуса и пека още около 30 мин. Когато се зачерви и клечка за зъби излиза суха, знаете - готов е!


         Изваждате и след като изстине малко, поръсвате с пудра захар и нападате. Трудно ще се спрете само с едно парче, а ако остане за закуска - с кисело мляко ще му се насладите. :)

   
          При мен първия път останаха 1/3 от ябълките и не ми се искаше да ги изхвърлям. Запретнах ръкави и забърках кекс. Единственото различно в рецептата, е че добавих 300 гр или 1 ч.ч. кисело мляко. Изсипах 1/3 от сместа във формата за кекс, поръсих ябълките и към останалото тесто, сложих 1-2 с.л. какао. Залях и мушнах в загрятата фурна. Получи се супер и той. Влажен, немного сладък и пухкав. Перфектен както към кафето или чая, така и за сутрешна или следобедна закуска. А защо не и за десерт.



           На който и вариант да се спрете, няма да се разочаровате. Става сочен, пухкав и нежен ароматен сладкиш, без да натъртва от сладост.


Yves Rocher Botanical Eyeshadow No. 31, 94 + Le vernis 44, 94

          Yves Rocher е една от любимите ми марки що се отнася до бяла и козметика за тяло. А като прибавим и коледните лимитирани колекции заедно с летните аромати, които понякога лансират, винаги ме привличат. Цените им също не са високи, затова ги препоръчвам често на приятели и познати.
         В Коледния им адвент календар, намерих някои интересни продукти и днес ще ви покажа сенките с два от лаковете. Макар да изглеждат празнично, според мен са цветове, подходящи за цялата година и всякакви поводи. :)


          Приятно изненадана съм от сенките, а лаковете ме впечатлиха - особено вишневия с покривността. Не очаквах от марка с подход към природата, която държи на състава, да направи толкова сполучливи продукти от декоративната козметика.

неделя, 18 февруари 2018 г.

OPI You only live twice

         Останаха точно 10 дни докрая на най-краткия месец от годината и затова няма да губя времето си със скучни цветове. От доста време не бях носила лаковете ми от колекцията на James Bond за OPI, затова след Влюбения шпионин (Thy Spy who loved me), веднага сложих този красив малиненочервен шимър. Прекрасни дуохромни частички има в "You only live twice", които го правят толкова очарователен. Близък е до Let me entertain you, но няма лилавеещи шимъри в него.



           Нанася се лесно, макар да е малко рядък и покрива перфектно на 2 слоя. Нанасям топ лак, за да изпъкнат блестящите частици още повече.


          Наситен и дълбок нюанс, който привлича погледи и не остава незабелязан!


         Мога да нося такива цветове през цялата година и по всякакъв повод. Червеното знаете никога не излиза от  мода и отива на всичко. :)


           Не веднъж съм казвала, че минуса на OPI при мен, е единствено трайността. Издържат 2-3 дни в прилично състояние, но често изглеждат като носени цяла седмица. Заради красивите цветове съм се примирила и си ги пазя.


             Вие имате ли любимци от марката и кои са те? Доволни ли сте от лаковете им?

сряда, 14 февруари 2018 г.

OPI The spy who loved me

         Обожавам червено и нямаше как да пропусна да съм с такъв маникюр на днешния празник. Избрах да сложа едно страхотно класическо червено с разкошен шимър, което е от колекцията James Bond на OPI. Покрива на 2 слоя и се нанася като масло.


          Не съм фен на марката заради трайността, но не мога да не призная че имат едни от най-красивите червени лакове. Затова и в колекцията ми има 10-ина.


          Маникюра ви е ослепителен с Влюбения шпионин. Блести като очи, които са пълни с любов и това се вижда отдалеч.



          Червеното си е класика и ненапразно февруари е обявен за месеца на любовта и виното!



понеделник, 12 февруари 2018 г.

Ogx nourishing Coconut milk Shampoo

         Аромата на тропически плодове, винаги ми е бил в топ 5. Особено си падам по кокоса и често заради него се оказвам с ненужни или неработещи продукти. Малко са марките, които са го направили перфектно и без онази изкуствена нотка, в пример с този на пластмасовата опаковка. Може да се каже че и с шампоана с кокосово мляко на Ogx се случи подобно нещо.
          Марката е английска и не се предлагаше в България до септември. Затова и моя закупих от веригата gratis в Турция. Хванах добро намаление лятото и след като през пролетта го бях набелязала, реших да го взема. Редовната му цена е 50 лири, аз го взех за около 35. След това заредиха някои серии в ДМ. Там шампоаните струват към 14 лв по спомен.


          Бях попрочела няколко ревюта и уж трябва да са с по-изчистен състав, но всъщност имат сулфати и консерванти. Така че за цената си не са много ок според мен. Аромата на кокос също не е от най-хубавите, защото я има онази нотка на изкуствено или поне според моето обоняние. Силен е, но след измиване аз не го усещам или е лек. Ухае почти идентично с бялата терапия на Revlon Uniq One, за която вече съм ви споделяла.